Аз обичам България

СТАРА ЗАГОРА


  Благодарение на централното си положение градът има богата и интересна история. През 6 в. пр. н.е., Стара Загора е важно тракийско селище на име Берое. През 2 в. от н.е. не далеч от Берое Римляните основават град Улпия Аугуста Траяна. В началото на 6 в. от н.е. градът е разрушен, а по-късно възстановен и заселен от славянски племена, които го нарекли Верея. През 9 в. селището се ревръща във важен военен, стратегически и културен център на име Боруй.След падането му под Османско владичество градът е наречен Ески Хисар (старият замък), а по-късно преименуван на Ески Загра (плодородна земя). Към края на 50 години на 19 в. приема българското име Железник, а през 1871 г. официално е наречен Стара Загора.През Възраждането Стара Загора е важен търговски център. По време на Освободителната война е изгорен до основи и след това наново възстановен след Освобождението. Следва бурно икономическо развитие. Първата провинциална опера и радио са открити тук.Стара Загора е известен като градът на липите ,поетите и правите улици. Тук са родени писателите Георги Бакалов, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, оперната изпълнителка Христина Морфова, художниците Антон и Георги Митови, Васил Костакиев, Марио Зеков, Атанас Михов, Димитър Гудженов. Цялата централна част на града е обявена за археологически резерват. Берекетската могила е най-голямата праисторическа селищна могила в България. В Стара Загора са проучени и консервирани две неолитни жилища (VI хил. пр. Хр.), които са най-добре запазените и с най-богат инвентар жилища от тази епоха в Европа. Античният форум Аугуста Траяна е един от най-значимите монументи в едноименния римския град. Антична подова мозайка от 4 век в гостна стая на богата къща е разположена в центъра на Аугуста Траяна. Древна обществена сграда с мозайки от 4 – 6 в. се намира пред Централна поща. Халерданският метох, където 3 години е живял Васил Левски е разположен в двора на църквата Свети Димитър. Мемориалният комплекс “Защитниците на Стара Загора 1877 г.” представлява 50 метра висок паметник. Построен е през 1977г. Парка Методи Кусев (Аязмото) е голям изкуствен парк, разположен над хълмовете на Средна гора в северната част на града,това е енергийното сърце на Стара Загора.  БЕРОЕ - древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата му съдба. 
АВГУСТА ТРАЯНА  римски град, основан от император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век около 107 г. С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол. Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град".Градът е център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи. имена от средновековната история на града. В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора.  ЕСКИ ЗАГРА  През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват така. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села. През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна.  ЖЕЛЕЗНИК  през 50-те години на ХIХ век града се преименува така по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков като проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети. СТАРА ЗАГОРА През 1871 година на Църковния събор в Цариград града получава днешното си наименование. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.
Драматичен театър “Гео Милев” - С помощта на даскал Петър Иванов и оркестъра на Кольо Ганчев през 1870 година се поставят първите представления на “Многострадална Геновева” с участието на Петър Иванов, Тачо Сяров, Христо Зафиров, Атанас Попгеоргиев, Пенчо Братанов, но самото рождение на театъра е на 18 април 1870 година с пиесата “Малакова” на Петко Рачев Славейков. На 25 декември 1883 година се играе пиесата “Иванко” от любителска трупа. Представлението продължава 4 часа. На следващия ден се играе отново и на него присъства Иван Вазов, който дава ласкави отзиви за постановката и за играта на актьорите. До края на учебната година са поставени още три пиеси - “Светослав и Невенка”, “Скъперникът” и “Сганарел”. През 1900 година в Стара Загора е основано културно-просветното дружество “Театър” като продължение на Ученолюбивото дружество от 1883 година. Председател е Петко Икономов.
Форум на Августа Траяна. Форумът се е намирал в югозападната укрепена част на римския град, средище на социално-политическия, икономически и културен живот на града и важно място за обсъждане на общоградските проблеми.
Античния форумен комплекс включва: западната порта на Августа Траяна, части от двете крепостни стени на античния и средновековен град, крайградския ров, площадно пространство с постамент за императорска конна статуя, амфитеатрален аудиториум, трасето на decumanus maximus (една от главните улици на античния град с посока изток-запад) и южната фасада на градските терми.
Площадът е полукръгъл със запазен постамент на императорска статуя. На север от него е разположен Амфитеатрален Аудиториум с девет реда каменни седалки.В горната си част е увенчан с арковидно оформена колонада. Зад него е разкрита южната фасада на Градските терми, строени в средата на II век върху площ от 7 дка. На запад комплекса е ограничен от крепостните стени на града: вътрешна построена в кр. на II век (възстановена и удебелена през IV век) и външна, строена в кр. на V нач на VI в. Западната порта е широка 4.20 и има три врати - две катаракти и една двукрила.
Аязмото -   парк, който се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методи Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига меден барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница.
Църквата „Свети Никола” построена през 1909 г.
Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора” е посветен на битката за Стара Загора от 31 юли 1877 г., в която Самарското знаме и българското опълчение получават своето бойно кръщение. Открит през 1977 г., по случай 100-годишнината от боевете за Стара Загора.  Издигнат е на мястото, където се е намирал  командният пункт на защитниците.
Бетонна конструкция висока 50 метра наподобява развято знаме. Оригинален въздушен пробив напомня за извезания върху него кръст, а керамична мозайка в черно, тъмнозелено и златен смалт пресъздава майсторското везмо, украсяващо кръста от знамето. Към монумента отвеждат 100 стъпала, а в неговите основи се намира костница. На вечна стража под тях са шестима български опълченци и руския офицер, символ на непреодолимата преграда на 6-те български дружини, които под командването на руските офицери за пръв път влизат в бой. Вечният огън в памет на загиналите гори в конструкция с формата на щикове.
 
Къща-музей “Градски бит ХІХ век”  - Експозицията представя бита на старозагорци след Освобождението до края на ХІХ в. Изложена е богата колекция от предмети, принадлежали на заможни старозагорски семейства.  Музеят се помещава в Хаджиангеловата къща, построена през 1883 г. за семейството на старозагорския търговец хаджи Ангел Хаджипетков. Музейната експозиция показва домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ век. В обзаведените две гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети съжителстват с модерни за времето си европейски и руски образци. Восъчни фигури са облечени в ежедневни и празнични костюми. 
 
Музей Неолитни жилища - В специална защитена сграда са експонирани две уникални жилища от неолита от средата на VI в. пр.н.е., консервирани с инвентар и покъщнина (най-запазените и с най-богат инвентар в Европа).
 
В сутерена е представена сборна колекция от предмети на праисторическото изкуство в Старозагорския регион. Един от 100-те национални туристически обекта на България .
Единствена сграда оцеляла след опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война е Ески джамия. Джамията се намира в центъра на Стара Загора. Интересно е да се знае, че след Освобождението чешкият архитект Любор Байер е бил натоварен да изработи нов градоустройствен план на Стара Загора. Тогава той използвал Ески джамия като опорна точка, за да изгради улиците спрямо нея. Стара Загора и днес се гордее с правите си улици, които са един от символите на града.
Самата джамия също има много интересна история.Според един оцелял надпис строежът е бил завършен преди 1409 г. Джамията има квадратен молитвен салон. Той представлява едно голямо помещение и преддверие, през което се влиза от север. Срещу входа, на южната страна се намира нишата на михраба, която има много богата украса. Интересни са откритията, които археолози правят при разкопки в молитвения салон през 2001 г. Разкрити са основите на еднокорабна, едноабсидна християнска църква от втората половина на XI и началото на XII век. А под нея възкръсват останките на тракийски некропол. Според специалистите, християнската църква вече не е съществувала по време на изграждането на джамията, но планът на джамията следва нейните основи. Ески джамия в Стара Загора е със статут на художествен и архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Днес можете да разгледате само екстериора на джамията, тъй като тя не е действаща от години и в момента тече реставрация. След приключване на реставрацията има проект там да се уреди музей на религиите, като по този начин да се съхрани част от националното ни културно наследство.

Ние ви препоръчваме

Актуално

Още по темата

01.01.2013
•РОПОТАМО
16.11.2012
•Легенда за България
01.01.2013
•БОГОРОДИЧНА СТЪПКА
12.11.2012
•Банско
10.11.2012
•Трявна

ТОП ОФЕРТИ

ПРЕДСТОЯЩИ

Created by: Evinat.com